Светецът, който основно почита Българската Православна Църква на ТОДОРОВДЕН е Св. Теодор Тирон (Теодор Амасейски)
Най-старата запазена до днес българска икона е прочутото изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав
Тодоровден – празникът се отбелязва в първата събота на Великденските
пости. Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет
кожуха и отивал при Бога да проси за лято. Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне.
Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван
вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва
и хорото.
На масата трябва да присъства коливо, т.е. да се свари пшеница с мед. На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче“ или „копито“, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве.
Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари
езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези
стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой
християнски светец. Характерен пример за това е Тодоровден, който се
празнува за здраве на конете и същевременно като ден на св. Тодор.
|