На зъба ясно се различават три добре обособени части:
• коронка (на латински: calix dentis) - намира се над венеца;
• шийка (на латински: collum dentis) - покрита от венеца;
• корени (на латински: radix dentis) - могат да бъдат един или няколко; разполагат се в съответстващо легло, в челюстните кости.
Зъбът е изграден от:
• емайл (на латински: enamelum)
• дентин (на латински: dentinum)
• зъбна пулпа (на латински: pulpa)
• зъбен цимент (на латински: cementum)
Емайлът е най-твърдото и най-високо минерализираното вещество в
човешкото тяло и една от главните тъкани в състава на зъба, заедно с
дентина, зъбния цимент и зъбната пулпа. Той е видим и е подкрепен от
скрития под него дентин. 96% от емайла е съставен от минерали, а
останалите 4% от вода и органични вещества.
Нормалният цвят на емайла варира от светло-жълт до сивкаво-бял. По ръба
на зъбите, където няма дентин под емайла, цветът му понякога има син
нюанс. Тъй като емайлът е полупрозрачен, цветът на дентина и на което и
да е лекарствено вещество под него оказват силно влияние върху външния
вида на зъба. Емайлът варира в дебелина на повърхността на зъба и е
често най-плътен на върха на коронката, около 2.5 мм и е най-тънък на
границата, която се нарича циментоемайлна връзка (ЦЕВ).
Дентинът е вещество между емайла или зъбния цимент и пулпената кухина.
Той е покрит от одонтобластите на зъбната пулпа. Образуването на
дентина е известно като дентогенеза. Порестото вещество с жълт оттенък
е съставено от 70% неорганични материи, 20% органични вещества и 10%
вода от теглото му. Тъй като е по-мек от емайла, разрушава се по-бързо
и е обект на тежки рани (кухини),ако не се лекува правилно, но дентинът
още служи като защитен слой и поддържа коронката на зъба.Дентинът е
минерализирана съединителна тъкан с органично междуклетъчно вещество от
калогенни белтъчини. Дентинът има микроскопични каналчета, наречени
зъбни тубули (тръбички), които са лъчево разположени в дентина и
започват от зъбната пулпа до външната граница зъбен цимент или емайл.
Диаметърът на тези тубули варира от 2.5 μm близо до зъбната пулпа до
1.2 μm в средната част и 900 nm близо до дентино-емайлната връзка.
Въпреки че те имат мънички странични рзклонения, тубулите не се
пресичат една друга. Тяхната дължина зависи от радиуса на зъба.
Зъбната пулпа е в централната част на зъба, изпълнена с мека
съединителна тъкан. Тази тъкан съдържа кръвоносни съдове и нерви, които
навлизат в зъба от дупката на върха на корена. На границата между
дентина и пулпата са одонтобластите, които поставят началото на
дентина. Други клетки в пулпата са фибробластите, преодонтобластите,
макрофагии Те лимфоцити. Пулпата е и разпространено да се нарича
"нервът" на зъба.
Зъбния цимент е специализирана костна субстанция покриваща корена на
зъба. Той е приблизително 45% неорганични вещества, 33% органични
вещества(главно калоген) и 22% вода. Зъбният цимет е от циментобласти
вътре в корена на зъба и е най-дебел при върха на корена. Оцветяването
му е жълтеникаво и е по-мек и от дентина, и от емайла. Основната роля
на зъбния цимент е да служи като среда,за който перидонталните връзки
да се прикрепят за зъба за стабилност.При съединяването на зъбния емайл
с зъбния цимент,зъбния цимент е неклетъчен поради липсата на клетъчни
съставки,и този неклетъчен тип покрива най-малко 2/3 от корена.По
проникаемия зъбен цимент,клетъчния,покрива около 1/3 от върха на корена.
|
