Във всичките периоди от човешката история, здравите зъби и венци
безспорно са свързани с хигиената на устната кухина. Тя е била водещият
елемент в стоматологичната практика и през Древността. За първите
стоматологични инструменти се считат дървените клонки, открити по време
на разкопки на погребение в древна Етрурия и Египет, които са служели за
премахване на плака. Първите специално изработени клечки от злато са
били открити в Шумер и датират от 3000 г.пр.Хр.
В медицински текстове, датиращи от времето на Асирийската държава, са намерени описания на процедура за паста за зъби, наложена върху показалец увит в кърпа. Още през второто хилядолетие пр. Хр. употребявали прах приготвен от пемза с естествена киселина – оцет или винена киселина. Относително редовна практика за устна хигиена е известна още от времето на древна Гърция. Ученикът на Аристотел, Теофраст описва как гърците вярвали, че е достойно да имат бели зъби и ги почиствали редовно. В писмо, гръцкият философ Алтсифрона, живял през 2 в.пр.Хр., упоменава за разпространението на клечка за зъби за устна хигиена.
И все пак устната хигиена не е била толкова разпространена, докато Гърция не станала римска провинция. Под римско влияние гърците се научили да използват „паста за зъби“ от материали като талк, пемза, гипс, корал и корундов прах. Диоклес Каритски, атински лекар и съвременник на Аристотел предупреждавал: „Всяка сутрин трябва да почиствате зъбите и венците си с пръсти, след това да втривате отвън и отвътре мента, за да премахнете останалите парчета от храна.“
Устната хигиена е имала значително място в живота на римляните. Използвали прахове с много компоненти, от които черупки от яйца и стриди, внимателно стрити и смесени с мед. Споменава се веществото "nitrum" – вероятно натриев или калиев карбонат. Повечето от компонентите са се добавяли към праховете от суеверие или от въображението на производителя.
Клечки за зъби се изработвали от дърво, бронз, сребро, злато, слонова кост, гъши пера във формата на тънки пръчици, често монтирани върху ухото на вилицата. Гости, поканени на вечеря, получавали не само вилица и нож, но и богато украсени метални зъбци, често направени от злато. Използването им след всяко ястие било задължително.
Първото доказателство за дентална медицина е през ранното средновековие. Гръкът Павел Егински (605-690 г.) предложил да премахне зъбен камък с помощта на длето и други инструменти. Той също пише за необходимостта за устна хигиена, особено след хранене, като подчертава, че различните храни полепват по зъбите и така се натрупва плака.
Арабският лечител Абул Касим изобретил специална скоба от метал, за отстраняване на зъбен камък. За почистването на зъбите той препоръчвал морска пяна, изгорял рог, сол, под формата на прах и изгорели черупки от охлюви. В арабския свят концепцията за хигиена на устната кухина е въведена от пророка Мохамед. Ислямът учи на чистота не само на ума, но и на тялото. Сред изискванията на Корана, устата трябва да се изплакне три пъти, преди молитва (т.е. 15 пъти на ден). Пророкът също препоръчва миенето на зъби с клонка от дърво Salvadora Persica, чиято дървесина съдържа натриев бикарбонат и танинова киселина и има благоприятен ефект върху венците. С него са свързани още много традиции.
В свещените книга на Индия „Ведите“, има система на индийска медицина, наречена "Науката на живота". Медицинските и религиозните вярвания са причина индийците да се грижат за зъбите си. Брамините (жреците) използвали четка за зъби при изгрев слънце, докато се молели, призовавайки Бога да благослови семействата им. В древните книги се обръща специално внимание на чистотата на устата и необходимостта за премахване на зъбната плака с помощта на специален инструмент с плосък диамант накрая. Индусите са считали за варварско да се използва четка за зъби, направена от четината на животно. Тяхната четка за зъби е от дървесни клонки, края на които се разделя на влакна. След почистване на езика със специален инструмент, в тялото се втривали ароматни масла. Накрая устата се изплаквала със смес от трева и листа. Преди повече от две хилядолетия, гръцки лекари са се запознали с билковите отвари на индусите, премахващи лошия дъх. Дори Хипократ е писал, че е използвал прах от анасон, копър и митра смесени с бяло вино.
